Monday, December 3, 2018

Много обичам празните стаи със само прозорец през който въздишаме.

Много обичам празните стаи със само прозорец през който въздишаме.
Без значение дали е студено и топло.
Да мълчим с гласовете си замислени,
а стените да ни прегръщат охотно.
Така обичам да сме като празни сухи вази.
Да нямаме нужда от цветя и вода.
Да съумеем в тази уютност да запазим
багрите на нашата самота.
Обичам този под попиващ всичките ми стъпки.
И слънцето да дере бялата ми кожа.
Като вятър към теб се затичвам попътен,
мечтаейки да се срещнем ако можем.

Wednesday, September 12, 2018

Ако искаш изход

Ако искаш изход, търси го.
Но аз съм врата
и не мога да мърдам наникъде.

Saturday, August 25, 2018

До къде стигнахме, не е за вярване.

До къде стигнахме, не е за вярване. Да опустошиш толкова много и без това до болка уязвимият човек и да го изпразниш от смисъл още в самото му развитие. Да, такива са хората на късният капитализъм. Бездушни, апатични, цинични и най - важно, изгубили усещането да щадиш ближния. Един живот, осъществяван през каприза, през това да придобиваш и трупаш стоки.
Чрез съвременните технологии, от своя страна, загубихме своята идентичност и започнахме да подражаваме на фалшиви идоли и герои. Значим си ако имаш много харесвания и последователи, без значение дали правиш нещо смислено. Бъди таргетиран и консумирай до смърт - мотото на съвременния свят.

Tuesday, August 21, 2018

Пазя собствената си горчивна

Пазя собствената си горчивина -
моят космос тъмен и огромен.
Виси над мен и ме поробва,
заключва ме в стаята ми без врата.
Какъв добър пазач съм на тъгите.
Вихрушки в изкуственото лято.
Очите - пресушено блато,
и дъждове забравили дъгите си.
Едно празно безцветно поле,
вятъра няма какво да полюшне.
На топка свит, сгушвам се,
преди последният блясък с мен да умре.

Върху моята, твоята кожа ще сложа

Върху моята, твоята кожа ще сложа
и така този дъжд ще ни наводнява.
И от нас ще поникват цветя като на мъртъвци.
Но ние ще сме живи и ще ни боли от красивото.
Ще се оплитаме, ще си ги сменяме тези кожи.
Във моя и във твоя вик,
пропадаме и времето ни търси,
но нас ще ни няма завинаги.

Ти си тази която държи ножа

Ти си тази която държи ножа,
а аз съм топъл хляб.
Няма нужда да ме режеш,
изяш ме с пръсти
като издълбаеш топлата среда
и ме поставиш в корема ти
да те гъделичка.
Ти си тази която държи ножа,
а аз съм топлият хляб в корема ти.

Sunday, February 25, 2018

От някой от снеговете предишни
си те спомням.
как двамата дишахме
и бяхме огромни проблясъци
живот.
Бледи бяха нашите стъпки.
Наведнъж се стопихме синхронно
и наводнихме съзнанието си
с очакването да завалим отново
в различни форми.
Магия е как аромата на цветята е толкова опияняващ, когато израстват от почва напоена с кръв и мъртви тела.
Застаряваща жена
търси тялото ми
вместо стихове.
Ако никой не знае, че съществуваш, съществуваш ли?