Нещо което не знаеш

Заклещи ми се буквално във мозъка
и от там явно няма излизане.
Разпиля ме навсякъде толкова,
че едва ли имам събиране.

Ти си ми константа за всичко.
Отправна точка и финал.
Моето учестено дишане.
Доказателство, че съм живял.

Дори да не се случиш повече,
оставам си някак щастлив.
Толкова рядко срещана обич
с която доживотно препих.

Забременея ли, мой си!

Гергана е имала точно две гаджета до този момент. Едното й се случило в гимназията през лятната ваканция на десети между единадесети клас. Другото го забърсала на една бригада в Шотландия, докато пълнели касетки с ягоди.

Разбира се, както всички знаем или се досещаме, по време на студентския живот стават и някои непредвидени сексуални преживявания, породени от алкохол или от себедоказване, че ставаме в леглото. Но тук, в тази история, тези случки няма да ги броим.

След трети курс Гергана започнала сериозно да се замисля какво ще прави с живота си. Очевидно, че от това което завършвала в университета, не чувствала голямо удовлетворение, не била нейната сила там.

С Галин, така се казвал гаджето й от студентството си, прекарвала наистина страхотно. Като изключим, че той й изневерил няколко пъти, докато бил на ,,Еразъм'' в Полша. Там се влюбил в една друга българка, с която по думите на запознати, горяла истинска страст. Гергана обаче, дали защото била широко скроен човек и отдавала тази изневеря на зодията му, била чела, че бързо се влюбват представителите на зодия Скорпион. Чувала също, че мъжете го правят просто за самия секс. Не влагали чувства. Или пък защото вече била на 25 и си мислела, че ако изпусне Галин, едва ли ще срещне по- подходящ.

В главата си си представяла себе си облечена в бяла булчинска рокля. Щастливи роднини. Голяма красива сватба с много храна и пиене.

На Галин обаче изобщо не му било до това. Той си бил събрал пари от бригадата и искал да си купува кола, някаква до 6000 лева. Бил наистина раздвоен. Чувствал се силно влюбен в девойката, която срещнал в Полша. Изобщо не му било до сватби и семеен живот в момента. Това, което Гергана постоянно вметвала в разговорите по между им.

Усещала се силната преса на роднините му, които се опитвали да му налеят акъл в главата. Как така ще зареже тригодишната връзка заради някаква си там уруспия! Според тях това било моментно увлечение, което веднага трябвало да се поправи, като силно се изтъквали положителните качества на Гергана, която наистина се грижела като писано яйце за него. Правила му закуска, изпълнявала всички негови  желания в леглото, които на моменти били доста странни, ходила и му купувала любимите му вестници. В нейните си  очи тя била жена за пример.

Галин на моменти изпушвал. Всичката тая работа с роднините и поучаванията какъв трябва да бъде, кого трябва да обича, му идвала в повече. И това, че Гергана му изпълнявала всичко, го било отегчило. Даже искал да се раздели с нея. И така и станало.

Една година по късно обаче Гергана работеше във фирма по специалността си. Беше бремена в третия месец. Галин се беше върнал при нея. Историята мълчи, какво се е случило с момичето от Полша. А на дневен ред вече беше коя банка е най – подходящата за ипотечен кредит.

Условности в късен следобед

Ако ти и аз в много късен следобед
си откъснем небе и мълчание.
Ако светулките имаха поглед
и те обичах без колебание.

Ще разкъсвам самота на парчета
чисто бели подредени във пъзел
и цялата кръв от сърцето ми
бих я наказал във ъгъла.

Ако ти и аз с дрехи омачкани
и кални пръсти от хумус

една набедена нормалност
по - страшна и от тихата лудост.

Белези

Мислех си, че може да обичам
гърбът ти с отпечатъци от мен.
Клишетата които съм издишал
върху чисто новия ни ден.

Останаха ми гънки до очите
леко навлажнени и със сол,
всъщност с форма на сълзите ми
след, които бях останал гол.

Случи се като ухапване от паяк
и още много силно ме боли.
Разбрах, че няма път накрая,
има връщане по същите следи.

Нещо съвсем малко

Несъвършена си като пирамидата на Маслоу.  И всеки милиметър от теб ми прилича на кръв от медуза. Капеш върху бялото на очите ми и връщаш сълзите  там където бяха. 
Само тази вечер и следващата докато всичко си дойде на мястото.  Докато изядем малините на двора. Докато те изпращам до вас и се връщаш. Само толкова. Само една клетка от теб. 

Почти на точното място

Намирам се точно на градус под нулата,
някъде между студено и бяло.
Имам сълза залепена за бузата,
имам край и начало.

Имам снежен човек във градината.
Имам капчуци с висулки и лед.
Tочно по средата на зимата,
по средата между с теб и без теб.

Само днес на промоция

Днес съм щурецът в косата ти,
днес ще ти лазя по шията.
ще ти оставям отпечатъци в пясъка
ще ти нарисувам океан в пустинята.

Нелегално ще целувам небето ти
ще се спускам по облак от сняг
като много снежинки в лицето ти
разтопявам се и появявам се пак.

Днес съм като шаблон за обичане.
с много любов във всички джобове

много пеперуди, надежда и вдишване
поеми дъх и напълни се догоре.

Уат абоут дъ Коледа

Докато премигвах и Коледа взе, че дойде. Разбрах го по песните, които всъщност са от миналата година и от по - миналата и от по по – миналата и от по по по – миналата и от по по по по – миналата. Като изключим Coldplay – Christmas Light, която е от миналата, но пък ме натъжава. Kоледните стихчета отново еднакви. Джани Родари – Надежда и.т.н . Разбрах го и по настроенията, емоциите, чувствата, пак са си същите.  Леко със сив отенък и елемeнти на липса. Пак ще ми е тъжно на Коледа, ще ми е мъчно за теб и за теб и за теб (вие си знате). Поне ще се напия и ще ям пълнени чушки с ориз и ушав.  Преял с подут корем и газове през вълшебната нощ.  Ще се усмихвам с надеждата да се усмихнете и вие.  Напук на Дядо Коледа, който е възможно да ни е забравил тази година ( и по по по миналата ) или пък да не ви е разбрал писмото правилно.  Чувството задължително да сме щастливи на Коледа ме натъжата затова Фък ю диар Кристмас, аз съм щастлив и през останалото време. Весели празници!

Любовна предигра през зимата

Езикът ми е гол охлюв, който иска да оставя следи  по небцето ти.

Зъбите са ми като стоножка, която стъпва по врата ти.

Слюнката ми е сок от портокал.

По гръбнака ти размазвам топка сняг.

Настръхваш отвътре.

Имам малка снежна висулка под езика ми, искаш ли да си я разтопим? 

Налудничаво, инфантилно дори глупаво и абсолютно ненужно да бъде разбрано.

Съблекалните на селския стадион отдавна никой не ги използваше. Бяха останали само празните помещения оголени до тухлите. По пода имаше картони, следи от кръв, стари порно вестници и смачкани фунийки направени от некерман. Селския ветеринар току що завършил образованието си направи първата си операция в една от стаите. Малкото му черно куче се беше разболяло от херния, поне така казваше той. В крайна сметка кучето умря. Не успя да му затвори корема или нещо такова. Всички плакахме накрая, после ритахме футбол. Беше лято пълно със светулки. Гонили сте светулки нали? Толкова са чудни и красиви премигвайки първо тук после там. Една вечер бях хванал една, която безпомощно мъждукаше в ръката ми. Вече не беше толкова магическа. Виждах и малкото черно тяло. После я хвърлих в тревата.
Под покрива на съблекалните имаше помещение, в което се криехме да пушим , да се целуваме и да играем  игри. Да се стигне до там обаче не беше лесно. Трябваше да вървим по висока стена с широчината на тухла, което беше плашещо за мен. Не се изправях, а припълзявах обикрачвайки стената. Харесвах си едно момиче. Имаше дълга руса коса, синьо зелени очи, дъх на дъвка и мирис на слънчев загар. Ходихме там да се натискаме. В тези моменти нямаше очаквания за бъдещето или планове. Лежахме на студения цимент и не говорехме.
Баба ни правеше цинагнски баници и мечки. Първото се прави с хляб, олио и шарена сол, а второто с парче хляб и сирене. Тогава нещата нямаха смисъл, но бяхме щастливи. Сега си поглеждам ръката и вече няма светулка, няма те теб, няма стадион и съблекални.
Това не е сантимент към детството или изпразнен опит за криворазбрана носталгия. Това е несполучливият ми опит да бъда пораснал в несериозния свят. За желанието ми да си отглеждам камъни и да ходя бос през лятото. Да късам тревата и да правя човечета от пластелин.  Да се пързалям с найлон през зимата. Налудничаво, инфантилно дори глупаво и абсолютно ненужно да бъде разбрано.

Любимият ми автор

Не те разбирам. Случва се често напоследък. Губя се някъде между редовете. Защо пишеш толкова абстрактно?  Беше ми любимият автор. Сега си тъжен, сега те няма в думите. Онзи ден ходих до реката и хвърлях от онези плоските камъчета. Исках да пусна и писмото си в бутилка. Не успях. Никога не събирам смелост. Сега си спомням твоите истории, които написа преди много време. Когато те харесвах, когато те разбирах. За езерото пълно с жирафи, които стигаха дъното. Къде са тези истории, Франк? Къде е малкото момиче, което се влюби в лебеда през зимата? Къде е лудата баба,която си хвърли роклята в басейна и затанцува с любимия си старец. Ами конските мухи, които се радваха на първият сняг. Виждаш ли, Франк? Усещаш ли емоционалността на думите. Защо порасна?  Ето, сега стоя до реката. Малките вълни отнасят мислите ми. А в ръката си държа бутилката с писмо и плача. Сега чета други автори, някои са прекалено обстоятелствени, безинтересни, фундаменталисти, патетични, скучни романтици, страдалци.  Липсваш ми, Франк. Сега вече нямам любим автор. Не ме болят очите вечер. Обещай ми, че няма да полудееш. Остани буден и сънувай. Усмихни се! Щастлив си нали? Сега си тръгвам. Ще си допиша писмото и утре се надявам да го хвърля в реката.