Ще можеш ли?

Ще можеш ли да дойдеш тази вечер,
между прозорците ми и зелените стени
и да останеш като вечност
капеща във дните ми?

Да стабилизираш всичките ми настроения,
които подскачат като скакалци.
да не изоставяш радостта ми,
да не изоставяш тъгата ми.

Ще можеш ли да дойдеш
точно когато те очаквам
между ударите на пулсът ми
и да залепиш целият ми смисъл?

ефоризъм 5

Не можеш да кажеш, че ти е мъчно за мен, защото аз реално не съществувам.
Истината е, че това, което наричаш реалност не съществува. Всичко е един проблясък и нашите мисли и чувства са просто страничен ефект от него.

Неканена гостенка

чувствам се странно,
когато изследвам тъгата си.
тя се отбива понякога.
намира си място на масата ми
и започва ме разговора.

тя се държи арогантно
не ме поглежда в очите
никога не съм я поканвал
във вечерите си нито пък в дните.

накрая обаче пак заедно си лягаме
и как все така става не знам.
страхувам се от ранното ставане
защото тя пак ще е там.

Есенно

не ти остава време
да спреш и да се огледаш.
вървиш забързано
на някъде.
самотата ти гостува днес,
а ти търсиш някого.

объркан кое е всъщност
ценното.
подминаваш есента,
забравяш да я поздравиш,
да и подадеш ръка.

не чувстваш,  не съществуваш.
и само тропаш
с тежките си стъпки.
току що си се събудил,
а вече чакаш да замръкне.

За нещата от живота и хаоса

Всичко е грешно, когато се опитвам да разбера какво е.  Чета между редовете докато есенните листа са ми страшно логични. Камен Доневското представление ме разсейва докато се питам защо съществувам. И отговор няма. Въпрос няма. Обичах да задавам въпроси, но разбрах че така ограничавам възможните отговори. А да ограничаваш значи да не обичаш. Туптя в ритъм от всичките песни, които са ми в главата. Картините са много. Ставам всеки ден и знаете ли кое e най – важното което правя? Уча се как да наместя всичките неща, които взаимно се самоизключват а са вътре в мен. Правя ги, дишам ги, мисля ги, работя ги, изпразвам ги, обичам ги. Подреждам ги така за да се чувствам добре. Не се получава винаги. То няма и как да е иначе. Но ето – морето ми е страшно симпатично, харесвам пясъка, вятъра и в същото време си мисля за тийнейджърката, която видях онзи ден на спирката. Харесах ѝ косата, краката. После изведнъж един спомен от детството се намества в съзнанието ми. Като малък бях 1000 пъти влюбен без причина. Сега, само причини. Ама какво да направя тя беше толкова красива, че аз не знаех какво да кажа. После пак морето, пясъка. Иначе съм финансист. Няма как да е друго, казвам ви. Всичко е грешно. Боклуци, празноти, хора. Много хора. Уж всичко шарено, а пък предимно сиво. Чашата прелива. После бягам, връщам се. Но без въпроси, казах. Пускам си Ленард Коен и заспивам.

ефоризъм 4

По принцип съм доста интелигентен, просто с теб никога не стигаме до там.

признание на тъмно

Езикът ми се оглежда в небцето ти,
докато настръхвам във теб.
докато опознавам епидермиса ти
и вътрешно крещя, че те обичам.
Искам да те имам!
Искам да циркулирам по вените ти!
Искам да флиртувам с пулса ти!
Аз мога само така!
Да те обожавам до пръскане,
до всеки детайл!
Издишвам те когато си тръгваш и
те вдишвам когато си тук.
И всичко това е лично, защото
мога да те желая завинаги!

ефоризъм 3

Ако ти е скучно, то е защото ти си скучен.

ефоризъм 2

Докато чакам да заобичаш душата ми ще поработя малко за тяло.

спазмите на делника

задушвам се от шумът на безразличието
когато трябва да съм силен
и всяка самота стои в ъглите на стаята.
не мога да понасям, че те има, а те
нямам.
излизам и влизам през вратата на нищото
и се залепям за клишето на деня,
без остатъци от себе си.
задушвам се от желанието да оплета
линиите и гънките на перверзията си
с твоята. да свършим заедно, да сме остров
с различна типове почва.
обичам колената ти и си мечтая за теб всеки ден.

неопределено

тънката линия на минутите
на едно ежедневие, което се
се разпада в мен.
и всяко потракване на шумната улица
е самотата когато съм с хората.
Не обичам, да си мисля за теб
и ехото на мълчанието ти
да се разхожда навсякъде наоколо.
Защото ми липсваш преходно
в новото утро и днес.
А уж имаше значение...
в многоточието
в срещите
в разговорите
в тълпите от хора
да те обожавам в промеждутъка
на вечерта когато си тръгваш.

когато се навърташ наоколо

всяка поезия става излишна,
когато се навърташ наоколо.
кога има смисъл?
и как се живее живота?

или по добре да не питам,
губя се някъде в нищото.
ето тук за малко те имам
както казах, друго излишно е.

Познавам тази временност.
не те задържам дори.
цял живот е болезнено,
само сега не боли.

За пореден път

Аз не се отчайвам и не стъпвам
непоканен в не свободното ти време.
Пазя тихо днешното ти утро.
И ако ти потрябвам,
ще оцелея.

До утре.

Не мога да избирам кога да те обичам,
Аз съм непостоянен завинаги.
Но обещавам да ухажвам
настроението ти втренчено и миглите.

Не усещам миналото да вибрира,
само пулсът бъка учестено.
една случайност с друга се събира
и се разделят в мене.

CS

Yes, you have a great body
you have blue eyes.
Tonight I’m nobody
and this is no surprise.

You gave me hope
you gave me water
we were out last night.
You slept with someone local
baby you are right -
I didn’t do the best for you
it was just a moment.
Tomorrow I will leave you
like I have been stolen.

След дъждовно бягство

Обратно в нищото,
намирам своите думи.
Разчленени в шише от бира.
във хмел и малц забулени,
изчезват и умират.

Затова ще пиша ходейки,
по рога на охлюв.
Планирам бягството от тука.
Влажните следи по покрива,
продължават по улука.

След капките, след времето
след дъжда ще си замина.
А слънцето ще ме изтрие
от тротоара.
Ей така навярно без причина
оттук нататък просто ще ме няма.

Настроения

Настроенията ми нямат логика.
Днес съм щастлив безусловно.
Утре съм някъде в облаците,
а пък вчера плаках много.

Може и изобщо да не разбереш,
кога се влюбвам точно.
Имаш по устните си скреж,
а навън е топло.

Аз те обичах само секунди,
онзи миг и малко след това.
настроение без никакви думи,
след, което се усмихвам и летя.

Моят сън

Моят сън е истински млад,
в моят сън всички са други
всяко напред е всъщност назад
и даже ни мислят за луди.

Всяка спринцовка е пълна със устни
има хапчета за платонична любов,
едно дихание подкожно препусна -
летейки по ръба на нож.

Всичко е от вечер до сутрин,
хиляди капки се стичат навън.
И ако някъде там ти е скучно
аз мога да обичам на сън.

Непрочетено

Всяка отворена врата е следващата стая за бъдещето и всяка затворена е затръшнато минало. И ако се случвам само сега, и ако съм шишето с писмото и измокрен лист хартия с размазано мастило... Тогава ти е трудно да ме отвориш и прочетеш.
Ще ти кажа какво е написано : Аз те обичах страшно много, аз те обичам страшно много, аз ще те обичам страшно много. .. В минало време - защото вече те няма. В сегашно - защото аз все още съм тук, и в бъдеще - защото и двамата сме там някъде!

Обич в точната доза

Аз няма да допусна да ти писне,
и да се пренаситиш от мен.
Ще си тръгна когато ти липсвам
и ще се върна на другия ден.

Всеки път ще се влюбваш отново,
и никога не ще ти горчи.
Няма да кажа думата сбогом
или да се моля: „Прости!“

Ще обичам в точните дози.
ще се пием до перфектния вкус.
Аз и ти без излишни предлози,
като магнити с минус и плюс.

И така докрай

Когато се целувам с теб
всяка слюнка има мнение.
когато ми е влажно с теб
другото е без  значение.

Устните изсипани по теб
са като любовен самосвал.
И още малко много теб.
преди да съм те опознал.

Заспивам мислейки за теб
усмихнат под юргана.
Без мене ти и аз без теб
и после пак отново двама.

Директно

Усещаш ли всеобщият траур? Който те боде в очите, но не плачеш защото е изкуствен. Винаги съм смятал и твърдо съм зад позицията, че трагедията и щастието ги изживяваме вътрешно  в себе си, a не ги афишираме.  Защото на никой не му пука дали страдаш или си щастлив. На никой не му пука дали имаш голямо семейство или пък си най – големия самотник.  Живееш докъдето стигнеш и това е. И вместо да си навел тая глава към хуя или вагината си, вземи я дигни малко от там и се усмихни.  Докато си се вторачил в собственият си интерес, никога няма да го задоволиш, а всеки ден  ще се смаляваш по – малко и накрая ще изчезнеш. В общия случай стигаме до там, как да си изкарваме прехраната и спираме. Никой не ни учи как да бъдем велики.  Гледам ви как прекарвате цялото си време в стремежа си да бъдете външно красиви, даже понякога и това не правите, не ви се получава.  Да, ама красотата е най – преходното качество и като остарееш и си тъп и ти става още по тъпо. Фантазията и въображението ви стигат до там да си представите топче. И като историята за Нарцис, огледаш се в реката колко си красив и без да искаш падаш в нея и се давиш.
Абе живейте както намерите за добре, колекционирайте ако искате и лайна от хлебарки и после издигайте на пиедестал собственото си величие и лудост. Ама никога, никога не забравяйте да бъдете добри хора.

Някакво продължение

Отхапах си малко време,
и сдъвках си  миналото.
Преглърнах те тебе,
но ми горчи на гърлото.

Така я карам отдавна
с развлен вкус за всичко.
Откакто не сме двамата
забравих как се обича.

Полубуден и сам
в някакъв сън се разхождам.
Вече много пораснал,
а пък тепърва започвам.

И аз не разбирам

Какво пък разбираш ти от поезия?!
Четеш и римуваш, не виждаш
това си е само между мене и нея
поемам си въздух и пиша.

Понякога се връщам назад
и се разделям отново.
После се влюбваме пак
и си казваме сбогом.

И точно накрая до точката
две думи пълзят.
Поезията е за големите,
самотници на този свят.

Паралелен свят

Два бръмбара си ходят във тревата
пият мляко с въшки.
Два бръмбара имам във главата
един усмихнат и един намръщен.

Паралелен свят – пълно с буболечки.
афтър парти за интелигентни.
Книги, наркотици, скъпи вещи
и масово рязане на ленти.

Накрая бръмбарите се напиха
халюцинираха оргазми.
И от тоз момент нататък
в главата ми е някак празно.

За много кратко

ще се скрия от всичко
и от всеки за малко.
мълчание на порции
и в чаши за вино.
мигове на щастие
за кратко
са със тъгата в комбина.

Ще поседна до теб
невидимо весел.
ще те хвана дори за ръка
виж колко простичко нещо
било любовта.

само, че днес ти казах
ще отсъствам.
знаеш,  важна среща
имам с няколко мисли.
ще пия с тях и ще
запълвам
някои липси предишни.

Единствено

Пространство няма между нас,
а изглеждаш толкова далчено.
Изгубен на пътя между ти и аз,
всяко движение е грешно.

Тази вечер на бара до чашата
оставям сълзи.
Не заключвам вратата
ако се престрашиш.

И останеш много дълго,
много след сутринта.
Едно единствено влюбване
промени ми света.

Запазено завинаги

В тъгата си имам рецептори само за теб.
при всеки допир - липса безкрайна.
и толкова месеци вече подред
мен просто ме няма.

Уж било веднъж и завинаги
а ти беше толкова кратка.
десет изрязани мигове
залепени в тетрадка.

Влюбени под микроскоп

ще се размножа умирайки
по устните ти

фотосинтезирам
с твоята светлина
многоклетъчните са възможни само
при наличието на мъж и на жена.

уж сложни
биологични създания
толкова лесно се превръщат
във любов.
моят хромозом се среща с твоя
и от него произлиза нов.

влюбен съм
във всичките ти клетки.
и с всяка съм
особено щастлив.
говоря си и се целувам с някои

а с други съм просто мълчалив.

Има грешка в системата!

Понякога виждам как в очите ми плават пиратски кораби и цялото море е кърваво червено.
Имам усещането, че всичко е объркано. Цялата тази система е програмирана грешно. Отвсякъде летят лайна и цветя едновременно и за да хванеш цветята, си вече целия кафяв. Пълно е с откачени художници, които рисуват измислени светове, напоени с вътрешности и останки от тела и се опитват да ни вкарат в картините си. Съвременният ад е вече на земята много близо до хората, навсякъде около тях. В огромните магазини, които крещят в очите ни и ни жилят дълбоко във вените, убеждавайки ни, че имаме нужда от тях. В роботизираните призраци, с които се разминаваме, носещи хубави дрехи, нямащи очи и сензори за нищо. Имат само полови органи, които използват всеки ден и междувременно повръщат алкохол и наркотици. И в същото време тези призраци заемат отново някакви измислени постове, от които започват да ни учат как да живеем и какво означава щастие. Избождат ни очите и ни уголемяват пенисите и циците, карайки ни да купуваме тяхната стока, да използваме техните услуги, да ядем тяхната храна, да правим секс с тях. Дори не можем да плачем и да се смеем истински, защото вече не чувстваме нищо, защото ритаме и стъпваме върху хората. Прогресивно раждаме и се убиваме взаимно. Вече не знаем в какво и на кого да вярваме и се страхуваме, че тази бялата светлина в края би могла да бъде поредния призрак.

Към поетите

Няма абсолютно никакво значение дали римуваш „лед” с „теб”, ако преди това си казал, че си повърнал този лед в пъпа на момичето. Няма значение, че банално си римувал „мечти” със „сълзи”, ако преди тях си споменал, че докато си плакал, си онанирал с мисълта за бившата любов. Като цяло стихът ти няма да се превърне в клише и сълзливо словоизлияние и няма да остави в читателя някак лъжливото очакване за щастие. Ще си оригинален, недооценен, но пък доволен от себе си. Защото, драги ми поете, вече всеки пише за любов, за тъгата си и за собствения си измислен протест, но ако напишеш за дребния пясък в ноктите си, докато я гаделичкаше  на плажа, и ако преди да изядеш тази червена вишна, я изкормиш там където повърна леда - тогава ще си нестандартен. Тогава ще може да изпиеш съдържанието и устните ти ще сa червени и измръзнали от студ, но преди всичко няма да се страхуваш от смъртта.

Забравете това

Трябваше да ви разкажа една история за дебелите десет врабчета, които гледах през прозореца една сутрин. Трябваше да ви напиша нещо като стихотворение след което със  сигурност щеше да ми е тъжно. Искаше ми се да ви напиша нещо  и за всичките хора, случки, събития, книги, медии, които ни учат как да живеем. Имах и история за една жена, която живее в разделите си. Със сигурност всичките тези неща ще ви ги напиша един ден, но точно сега усещам, че имам един тон сълзи в гърдите си, а не мога да ги изплача. Ако тръгна да го правя, ще ми отнеме вероятно цял живот. Ако започна да пия вероятно ще стана алкохолик. Ако пък ям ще стана прекалено дебел. Ако вървя по ръба е възможно да се порежа. Единственият вариант е да ги превърна в сълзи от радост, щастие или пък силен адреналин и всеки ден да изплаквам по няколко.