Паралелен свят

Два бръмбара си ходят във тревата
пият мляко с въшки.
Два бръмбара имам във главата
един усмихнат и един намръщен.

Паралелен свят – пълно с буболечки.
афтър парти за интелигентни.
Книги, наркотици, скъпи вещи
и масово рязане на ленти.

Накрая бръмбарите се напиха
халюцинираха оргазми.
И от тоз момент нататък
в главата ми е някак празно.

За много кратко

ще се скрия от всичко
и от всеки за малко.
мълчание на порции
и в чаши за вино.
мигове на щастие
за кратко
са със тъгата в комбина.

Ще поседна до теб
невидимо весел.
ще те хвана дори за ръка
виж колко простичко нещо
било любовта.

само, че днес ти казах
ще отсъствам.
знаеш,  важна среща
имам с няколко мисли.
ще пия с тях и ще
запълвам
някои липси предишни.

Единствено

Пространство няма между нас,
а изглеждаш толкова далчено.
Изгубен на пътя между ти и аз,
всяко движение е грешно.

Тази вечер на бара до чашата
оставям сълзи.
Не заключвам вратата
ако се престрашиш.

И останеш много дълго,
много след сутринта.
Едно единствено влюбване
промени ми света.

Запазено завинаги

В тъгата си имам рецептори само за теб.
при всеки допир - липса безкрайна.
и толкова месеци вече подред
мен просто ме няма.

Уж било веднъж и завинаги
а ти беше толкова кратка.
десет изрязани мигове
залепени в тетрадка.

Влюбени под микроскоп

ще се размножа умирайки
по устните ти

фотосинтезирам
с твоята светлина
многоклетъчните са възможни само
при наличието на мъж и на жена.

уж сложни
биологични създания
толкова лесно се превръщат
във любов.
моят хромозом се среща с твоя
и от него произлиза нов.

влюбен съм
във всичките ти клетки.
и с всяка съм
особено щастлив.
говоря си и се целувам с някои

а с други съм просто мълчалив.

Има грешка в системата!

Понякога виждам как в очите ми плават пиратски кораби и цялото море е кърваво червено.
Имам усещането, че всичко е объркано. Цялата тази система е програмирана грешно. Отвсякъде летят лайна и цветя едновременно и за да хванеш цветята, си вече целия кафяв. Пълно е с откачени художници, които рисуват измислени светове, напоени с вътрешности и останки от тела и се опитват да ни вкарат в картините си. Съвременният ад е вече на земята много близо до хората, навсякъде около тях. В огромните магазини, които крещят в очите ни и ни жилят дълбоко във вените, убеждавайки ни, че имаме нужда от тях. В роботизираните призраци, с които се разминаваме, носещи хубави дрехи, нямащи очи и сензори за нищо. Имат само полови органи, които използват всеки ден и междувременно повръщат алкохол и наркотици. И в същото време тези призраци заемат отново някакви измислени постове, от които започват да ни учат как да живеем и какво означава щастие. Избождат ни очите и ни уголемяват пенисите и циците, карайки ни да купуваме тяхната стока, да използваме техните услуги, да ядем тяхната храна, да правим секс с тях. Дори не можем да плачем и да се смеем истински, защото вече не чувстваме нищо, защото ритаме и стъпваме върху хората. Прогресивно раждаме и се убиваме взаимно. Вече не знаем в какво и на кого да вярваме и се страхуваме, че тази бялата светлина в края би могла да бъде поредния призрак.

Към поетите

Няма абсолютно никакво значение дали римуваш „лед” с „теб”, ако преди това си казал, че си повърнал този лед в пъпа на момичето. Няма значение, че банално си римувал „мечти” със „сълзи”, ако преди тях си споменал, че докато си плакал, си онанирал с мисълта за бившата любов. Като цяло стихът ти няма да се превърне в клише и сълзливо словоизлияние и няма да остави в читателя някак лъжливото очакване за щастие. Ще си оригинален, недооценен, но пък доволен от себе си. Защото, драги ми поете, вече всеки пише за любов, за тъгата си и за собствения си измислен протест, но ако напишеш за дребния пясък в ноктите си, докато я гаделичкаше  на плажа, и ако преди да изядеш тази червена вишна, я изкормиш там където повърна леда - тогава ще си нестандартен. Тогава ще може да изпиеш съдържанието и устните ти ще сa червени и измръзнали от студ, но преди всичко няма да се страхуваш от смъртта.

Забравете това

Трябваше да ви разкажа една история за дебелите десет врабчета, които гледах през прозореца една сутрин. Трябваше да ви напиша нещо като стихотворение след което със  сигурност щеше да ми е тъжно. Искаше ми се да ви напиша нещо  и за всичките хора, случки, събития, книги, медии, които ни учат как да живеем. Имах и история за една жена, която живее в разделите си. Със сигурност всичките тези неща ще ви ги напиша един ден, но точно сега усещам, че имам един тон сълзи в гърдите си, а не мога да ги изплача. Ако тръгна да го правя, ще ми отнеме вероятно цял живот. Ако започна да пия вероятно ще стана алкохолик. Ако пък ям ще стана прекалено дебел. Ако вървя по ръба е възможно да се порежа. Единственият вариант е да ги превърна в сълзи от радост, щастие или пък силен адреналин и всеки ден да изплаквам по няколко.