Monday, September 30, 2013

спазмите на делника

задушвам се от шумът на безразличието
когато трябва да съм силен
и всяка самота стои в ъглите на стаята.
не мога да понасям, че те има, а те
нямам.
излизам и влизам през вратата на нищото
и се залепям за клишето на деня,
без остатъци от себе си.
задушвам се от желанието да оплета
линиите и гънките на перверзията си
с твоята. да свършим заедно, да сме остров
с различна типове почва.
обичам колената ти и си мечтая за теб всеки ден.

Saturday, September 21, 2013

неопределено

тънката линия на минутите
на едно ежедневие, което се
се разпада в мен.
и всяко потракване на шумната улица
е самотата когато съм с хората.
Не обичам, да си мисля за теб
и ехото на мълчанието ти
да се разхожда навсякъде наоколо.
Защото ми липсваш преходно
в новото утро и днес.
А уж имаше значение...
в многоточието
в срещите
в разговорите
в тълпите от хора
да те обожавам в промеждутъка
на вечерта когато си тръгваш.

Wednesday, September 11, 2013

когато се навърташ наоколо

всяка поезия става излишна,
когато се навърташ наоколо.
кога има смисъл?
и как се живее живота?

или по добре да не питам,
губя се някъде в нищото.
ето тук за малко те имам
както казах, друго излишно е.

Познавам тази временност.
не те задържам дори.
цял живот е болезнено,
само сега не боли.

Wednesday, September 4, 2013

За пореден път

Аз не се отчайвам и не стъпвам
непоканен в не свободното ти време.
Пазя тихо днешното ти утро.
И ако ти потрябвам,
ще оцелея.

До утре.

Не мога да избирам кога да те обичам,
Аз съм непостоянен завинаги.
Но обещавам да ухажвам
настроението ти втренчено и миглите.

Не усещам миналото да вибрира,
само пулсът бъка учестено.
една случайност с друга се събира
и се разделят в мене.