Всичките ми възвишени мисли
се стовариха върху задника
на момичето, което чакаше
пред на мен на опашката в магазина.
Държах двете студени бири в ръце
и си мислех как ще се наям.
Има дни в които не правиш
нищо велико.
Всъщност повечето са такива.
Ядеш, спортуваш, спиш, мастурираш,
четеш, гледаш с реещ се поглед неделния
следобеден дъжд.
На следващата сутрин си измиваш очите
и започваш отначало.
Работата, колегите, миризмата в офиса
и празните разговори.
Адаптираш се към кръговрата на ежедневието
като запазваш надежда за нещо специално
в необозримото бъдеще.
