Friday, October 24, 2014

може би безнадеждно

Подреждането на красиви поетични думи не ми е никак поетично.
Разпръскването на кух и безпочвен оптимизъм не е обективно, а заблуждаващо. Има надежда, но тя не е дълбоко скрита в обикновеният ти оргазъм или вечерният ти чай. Не е красиво написана на листче. Тя е в психологическото и болезнено търсене на автентичността срещу една система, която иска да си посредствен. Система, която иска да се състоиш единствено през консумирането и възпроизвеждането.
Растеж заради самият растеж е логиката на раковата клетка, беше казал Едуард Абей.

Thursday, October 16, 2014

края на

ръбът е грапав
но остър
обърната наопаки сутрин
плясва лицето
и изгрява луна
мекотелите са
нови усещания
изтичащи от нечии ръце
и устни
накъртващи като мед
това ли е цялото бъдеще
посипано със свежа пръст
и махайки за довиждане
докато хапките на
шизофренична ти любов
ми засядаха на гърлото?

Sunday, October 12, 2014

тоалетна чиния

тоалетна чиния
за задници
носове
бели прашинки
и изгубени сперматозоиди
за гадостите вътре в нас
които изхвърляме всеки ден
нашата най - тъмна страна
която поетите
не харесват
но стиховете са навсякъде
разпръснати в провали
влюбвания
скука и самота
на върха на език
прочетени лично
оптимистично е
с розови очила
зачервени очи
и над петдесет нюанса кафяво.

Saturday, October 11, 2014

пиянство

не ми се изтрезнява
напоследък
от празни в други
празни очи
се изгубвам
и заспивам във всеки
един удобен момент
този път е
трудно за изправяне
вятър изсушава кожата
очите
всичко става замъглено
и когато се очаква реакция
не чувствам нищо.