Tuesday, March 25, 2014

Когато идват поетите

Когато губиш контрол под краката си
пристигат поетите.
За да разяснят тъгата ти, любовта, сезоните.
Разпознаваш себе си в техните думи
и си казваш: „Ето, че не съм сам.”
Душата ти се размеква и облекчение
полазва по тялото.
Запълват се празнините, но е възможно
и да по плачеш.
Така обикновеният дъжд се превръща,
в най – красивата падаща вода.
Лятото се трансформира,
в мирис на слънчев загар до когото
обичаш да се будиш всеки ден.
А целуването става сливане
на капки роса с различна плътност.

Monday, March 10, 2014

Обедна почива с Шекспир в началото и края

 „О непостоянство, твоето име е Жена”
охраната цитира Шекспир докато
излизам в обедна почивка.
Стъпвам по измокрените улици,
дъждът е заличил човешките стъпки
и линиите на техните животи.
Не ми предлагайте измислен
морал базиран на религиозните ви книги
когато главите ви са пълни с мисли
на престъпници.
Когато убивате в името на свободата,
и изчуквате скришно вашите свещени
момичета.
Това е двуличие, което излиза като гаден
мазен цирей на челото ви и когато се спука
ще ви боли и лицата ви ще са облени с кръв.
Прибирам се от обяд и охраната този път ми разказва
как оправил някаква във влака.
Изобщо не му вярвам.
Всичко това свърши с още една мисъл от Шекспир:
„Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?”

Friday, March 7, 2014

подаръци

Бих се качил на дърво
за да ти откъсна круша
като подарък и после да я
изядем заедно със семките.
Бих изтрил всички празници
от календара и на тяхно място
да сложа стихове на любимите
ти поети.
Бих забранил да се пише за любов
и да се правят генерални заключения.
Бих направил всички мъже, които бият
жените си все едно живеят на дъното
на океан и всеки път когато посегнат
всъщност да ги погалват.
Бих заменил капитализмът с друга
система.
Всичко това не е хипотетично,
ще го направя за теб.

Thursday, March 6, 2014

Ревю - Джонатан Франзен, "Поправките"

За да пиша за тази книга станах един час преди алармата. Същата нощ когато я завърших не спах добре.

Джонатан Франзен в книгата си донесла му широка популярност „Поправките” изкормва провалът на едно американско семейство и ни го показва уголемен от всичките му страни. Провал, който като че ли е залепен генетично във всеки един от героите. Провал, който се случва във всяко едно отношение, физиологическо и психологическо.
Едва ли ще се влюбите в някой от персонажите. По скоро ще ги намразите, ненавиждате, съжалявате. Авторът като, че ли първо ни отвращава поетапно от всеки един член на това американско семейство и после ни кара да се чувстваме доволни от всичко това, което и се случва.

Докато я четете е възможно от страниците да ви лъхва на най различни човешки секрети  - урина, сперма, фекалии. Ще откриете също описанието на ужасно много ненужни вещи затрупали и заклещели човешкото съзнание. Ще попадате и на дълбоките и смислени прозрения на някои от героите, които на места да си призная много ми харесаха. В някой от редовете е възможно да разпознаете себе си или ваши близки и приятели. Да ви се стори, че четете за една реалност, която ви е до болка позната.

За мен е трудно да оценя тази книга, но несъмнено съм впечатлен от способностите на Джонатан Франзен като писател. Тук е може би и място да кажа, че издателството и преводачът Владимир Молев са си свършили по един прекрасен начин работата.

Не ви я препоръчвам на всяка цена, но ако искате да изпитате концентрирани чувства на омраза, отвращение, но в същото време да ви харесва начинът по който всичко това е описано, тогава да, прочетете я.



Wednesday, March 5, 2014

спонтанно обобщение

пием като тинейджъри и
запазваме концентрация си
само в рамките на 140 знака.
настроенията ни се сменят
често, редуваме състояния
на безпричинни щастие и тъга.
взимаме хапчета и правим секс
и се чудим как да предадем значение
на избора си пред лицето на смъртта.
поемаме пътя по който ни изстискват
докрай в името на печалбата,
плащат ни за да консумираме и ние се
правим, че живеем добре.

Sunday, March 2, 2014

искам те толкова много

беше с руса коса и с една от
онези прически, които можех
да видя, че имаше някаква татуировка
на главата.
толкова различна от мен, а исках
да я имам толкова много.
димът в заведението полепваше
по дрехите ми, косата, съзнанието.
изпих четвъртата си бира и забравих
за всички книги, които съм прочел,
за всички хора с които съм се срещнал.
изобщо не слушах какво ми говори
приятелят с когото бях излязъл.
цяла вечер очите ми бяха върху нея, изучавах
всеки един милиметър кожа , който
можех да видя.
открих, че има и друга татуировка на бедрото.
изобщо не съм спретнат, не се бъркай по
изгладената ми синя риза.
за теб бих слушал рап, бих се обръснал нула номер,
бих забравил всичко, което съм преживял досега.
бих се държал неприлично.
изобщо не искам нормална жена.
искам ти да си най – хубавият ми и най – извратен
начин чрез който приемам света.

*Ако прочетеш някой ден това, моля те потърси ме!