Wednesday, August 27, 2014

пристигащи и изчезващи

не е чудно, че се чувстваме
изгубени
отчаяни
в нашите желания,
надежди, сънища
и мечти.
когато търсим нещо което
дори не съществува,
не и в този етап
на еволюцията.
съзнанието изпреварва тялото
и се присмива на неговата
уязвимост и крайност.
сублимираме, изолираме се,
разсейваме се с каквото ни падне.
овалваме се с всичко
до самия край,
който толкова силно се надяваме
да е ново начало.

Friday, August 15, 2014

изтъкано от тишина

бих искал
да прочета
най – перверзните ти мисли
и да си ги запиша на лист
в случаите когато те няма
поезията ми е достатъчно
усамотение
между крясъците
на незначителният живот
увивам се в желанията ти
крайни като от римско
време
изтощението на телата
е изстискването на същественото
от цялото
и така вече с теб
си общуваме духовно

Tuesday, August 12, 2014

страх

Познаваш навикът ми
да те оставям по средата
на пътя.
Когато очакваш.
Когато не очакваш.
И това, че сме животни
търсещи удоволствието
не ме оправдава
да не те обичам
тогава, когато ти ме обичаш.
Аз съм страхливец
като всички
останали.
С наведен гръб пред смъртта,
пред живота.
Всичко става
все по - объркано
и се лутаме в самите нас
докато изгубим
всичките си сили
за последната среща
и последната раздяла.


Sunday, August 10, 2014

до следващият път, до следващото утре

Ти говориш, аз говоря.
аз говоря, ти говориш.
Никой не слуша.
По много начини възприемаме света.
На различни честоти.
Някои хора чрез оргазми предимно.
Депресии, въздишки по миналото.
Други чрез храна, алкохол,
скучни приятели.
Давим се в инфантилните
удоволствия на капитализма
и никога не започваме да живеем.
Обвързваме се с хора,
заради илюзорната сигурност.
Още от малки сме свикнали така.
В повечето случаи пълен провал,
който идва понякога рано, а друг път
късно.
И в двата случая имаш нужда да избягаш далече.
Не се притеснявай ако сега си сам, това може би е
най – естественото ти състояние,
до следващият път,
до следващото утре.


Tuesday, August 5, 2014

за хората

ние сме малко по – красиви
маймуни от истинските такива
със съзнание,
което ни ограбва и последните
илюзии, че можем да бъдем велики.
ние се намираме в тяло,
което има своя край,
и треперим пред забравата,
че нашия прах ще се размие
някъде сред звездите
напълно недокоснат от никого.
просветен или подтиснат,
при всички случаи полудяваш.

Monday, August 4, 2014

затвор

при всяко премигване
се обръщам
и се отлепвам от тълпата,
защото това не е цялото.
изморен съм от
мислите ти от мислете ми
от големият план за бягство.
нима не знаеш, че този затвор
е завинаги
стани от стола
потанцувай
и ще видиш светлината
от прозореца на килията,
от която ние с теб
никога няма да избягаме.