Thursday, June 25, 2015

Моят герой

Пагубно се реят минутите на моят герой,
той не е щастлив, нито е тъжен.
Задънена улица и измислен завой,
сърцето му бие забързано.
Подтиснат но искрен, стиснал юмрук,
с колебание „живях ли изобщо“?
Вижда края притихнал, без звук,
но не си спомня кога е започнал.
Замечтан и чувствителен, моят герой
за последно се оглежда наоколо.
Тежка нощ прерязана от кучешки вой,
последно премигва, издъхва и толкова.

Wednesday, June 10, 2015

През отвореното око на нощта

През отвореното око на нощта
се промъквам
със вцепенено тяло,
но буден ум.
Постилам си одеяло,
лягам,
а полезрението ми се пълни
с рамазани големи и малки звезди.
От крилата на пеперуди
се сипе шарен прашец,
червеи се гърчат
подавайки се от прясна буца пръст.
Земята под мен вибрира
с пресипнали тонове.
Аз премигвам, нощта премигва,
но този път живях.

Tuesday, June 2, 2015

Не е дом, просто е път

Влажен полъх
се спира в лицето ми
носещ свобода,
но и болка.
Дълбоко небе
и високо море.
Май обърнато е всичко наопаки.
Вървя безметежно напред,
но угрижен.
Мокрият пясък застава
във стъпките.
Бавно премигвам.
Бавно се движа.
като току що възкръснал от мъртвите.
Чуват се писъци -
нов живот или смърт.
Светлината и мрака
са си ужасно познати.
Не е дом
просто е път,
който много отдавна съм чакал.