Никога не съм се губил в слюнката на нашата целувка. Тя е като
пътя на вълната на връщане след пълнолуние. А те май никога не се губят. За пореден път потръпнах от език до пети,
докато есента ми се превърна в токов удар. Листата замирисаха на изгоряло
какао. Стрелката за секундите се обърка докато се държим за ръце. И не чакахме чудеса. (Link) И не чакахме любов. А само следващото
пълнолуние.
