ефоризъм 5

Не можеш да кажеш, че ти е мъчно за мен, защото аз реално не съществувам.
Истината е, че това, което наричаш реалност не съществува. Всичко е един проблясък и нашите мисли и чувства са просто страничен ефект от него.

Неканена гостенка

чувствам се странно,
когато изследвам тъгата си.
тя се отбива понякога.
намира си място на масата ми
и започва ме разговора.

тя се държи арогантно
не ме поглежда в очите
никога не съм я поканвал
във вечерите си нито пък в дните.

накрая обаче пак заедно си лягаме
и как все така става не знам.
страхувам се от ранното ставане
защото тя пак ще е там.

Есенно

не ти остава време
да спреш и да се огледаш.
вървиш забързано
на някъде.
самотата ти гостува днес,
а ти търсиш някого.

объркан кое е всъщност
ценното.
подминаваш есента,
забравяш да я поздравиш,
да и подадеш ръка.

не чувстваш,  не съществуваш.
и само тропаш
с тежките си стъпки.
току що си се събудил,
а вече чакаш да замръкне.