бълнуване

вместо да се опитваш да разбираш
асоциациите ми, напиши ми поема
върху белите стени на стаята ми.
издраскай с нокти лошите ми
мисли и се влюби във мен.
малките капчици пот по гърбът ти
се стичат в съзнанието ми
и ми напомнят за стотиците пътища
по стъклото на прозореца.
аз виждам малините във форма на жълъди
и с всеки изминал ден съм повече луд и
повече сам.

състояния и вероятности

ти все още може да се влюбиш
дори ако чуваш ехото си от ръбът.
дори ако чувстваш се изгубен
в поредния задръстен кръстопът.

надеждата не виждаш да се перчи,
а кротко е застанала встрани.
обърнал си наопаки моментът
и струва ти се някак си разбит.

Стискаш мисли във ръката си
отпиваш глътки от чашата с вино.
пристигаш в сърцето на някого,
докато от друго си отдавна заминал.

Нищо

нямам много за разказване
освен, че натрапчиво боли.
от дишането получавам спазми
и водата като пия ми горчи.

нямам много за показване,
една особена вътрешна тъга
от мен всичко е изпразнила
и никъде не съм си у дома.

втренчвам се във нищото
и въздухът се разсъблича.
защо запомних излишното,
а забравих как се обича?