но ти никога няма да го разбереш

все по често се сгромолясвам
в безвкусието
на огромното ти его
което си прави каквото иска
със теб.
изнасилва възприятията ти
и те кара да чувстваш всеки
следващ оргазъм като прераждане.
отегчението прибира в голямата
си кошница всеки опит да
съм близо.
черно-сивото небе се надвесва
над мислите ми
и те забравям.

продължението

след тебе ми остава много малко въздух,
и сухота в очите
зениците ми се разширяват и поглъщам
изкуствената светлина
замаян съм от празните минути
ушите ми са заглъхнали и чувам
единствено шума на кръвоносните ми
съдове, които са реки.
след тебе съм проснат на пода,
и хилядите странични ефекти,
които ми остави
ми пречат да продължа.

истинската свобода

не понасям агонията, в която
първичният ми инстинкт се опитва
да се откъсне от мен за да се добере до теб.
за да се залепи за най сладката ти
част, като кърлеж който после се пръска
от изпитата кръв.
това е подсъзнание, което дори Фройд
не може да обясни.
това е любопитство, което познаваш до болка.
докато закусваш облизвам една ти буза
изцапана от ягодово сладко и небцето ми
настръхва. някой издухва глухарче в стомаха ми
и тогава се чувствам свободен, да те обичам
така както аз искам.

в случаите когато те няма

ако се откриваш тук под сянката
на буквите
най вероятно си сипвам от
твоята липса и преглъщам
големите глътки, които
се разбиват в стомаха ми
това е болезнена процедура
това е като да отхапеш кожичка
от пресъхналата си устна
през зимата
и след това да я сдъвчеш
това е животът, който не живея
това е сравнение, което не мога
да направя
имам цяла купчина от натрапчиви
мисли и вече нямам вкус за нищо

да, наистина

защо да ограничаваме изкуството
и човешката фантазия
когато се разхождаш гола наоколо
не мога да измисля нищо мъдро
съзнанието ми се превръща в блуждаещ
поглед и стигам дъното
ударите на сърцето ми се размножават
блендата се разширява
и всяка въздишка влиза във кадър
ето вземи облечи се
защото това не е никаква поезия.