По - бяло в сивият цвят

Сребърен прашец от луна. Мразовито. Снегът е илюзия в сърцето вали. И тази поредна година излита, защо ли избощо все ги броим. Тебе те няма, очите пустни. Сгромолява се целият свят. Ела в някоя от другите зими за да e по - бялo в сивият цвят.

Разпознаване

Едва мъждукаща светлинка на забравена къща
в поредната вяла, несъстояла се зима.
Аз те прегръщам.
Аз те прегръщам, аз никога не съм си отивал.

Проскубващ дъх от дърво ледовито.
Аз го познавам и преди съм го срещал.
Лежал съм под него и с въпроси обсипвал.
Аз сега тебе те питам дали ме усещаш.

Пушекът се размазва, лъкатуши в небето,
от комина се изнизва като подъл крадец.
Мене ме има, ти си ме запомнила ето,
мене ме има в твоя последен куплет.

Студените тухли сякаш зорко подслушват,
но долавят само как ние с тебе мълчим.
Защото съм те сгушил,
аз съм те сгушил в сънят, към който вече летим.

Не мога да повярвам, че не се връщаш.

Не мога да повярвам, че не се връщаш.
Макар и унила, знаеш ще те приема.
Ще те прегръщам, до лудост ще те прегръщам,
и все нанякъде оттук ще поемем.

Ноемврийският хлад е остър и болезнен,
но ние сме свикнали на всякакви болки.
Ела си, осъзнахме, че всичко е временно,
всичко е прах от сълзи и от спомени.

Ще се сглобим взаимно, макар и несръчно.
Нали сме човеци, които грешим и повтаряме.
Ще достроим колкото можем старата къща,
в която да живеем и да остаряваме.

Да пишеш безпристрастно и обективно, когато отвътре гориш или се разпадаш, и ти се иска да крещиш или плачеш с думи е нещо неимоверно трудно.

Усещам как дните ми капят и образуват сълзливи трапчинки.

Усещам как дните ми капят и образуват сълзливи трапчинки.
Как следобедът ми залязва срамежливо обрулен.
Как носталгично преглеждам старите снимки
и как все по - често се чувствам ненужен.

Бавно стопява се животът ми, тихо заглъхва.
Учестено преглъщам пролетни пориви.
Скъсява се времето, по - бързо замръква.
И тези влажни сутрини не са никак нови.

Все още крача, обаче. Издишвам и вдишвам.
Поемам стремглаво по път неизвървян, непотърсен.
И ако ме питаш дали все пак те обичам?!
Обичам те, но пак като смъртен.