По - бяло в сивият цвят

Сребърен прашец от луна. Мразовито. Снегът е илюзия в сърцето вали. И тази поредна година излита, защо ли избощо все ги броим. Тебе те няма, очите пустни. Сгромолява се целият свят. Ела в някоя от другите зими за да e по - бялo в сивият цвят.

Разпознаване

Едва мъждукаща светлинка на забравена къща
в поредната вяла, несъстояла се зима.
Аз те прегръщам.
Аз те прегръщам, аз никога не съм си отивал.

Проскубващ дъх от дърво ледовито.
Аз го познавам и преди съм го срещал.
Лежал съм под него и с въпроси обсипвал.
Аз сега тебе те питам дали ме усещаш.

Пушекът се размазва, лъкатуши в небето,
от комина се изнизва като подъл крадец.
Мене ме има, ти си ме запомнила ето,
мене ме има в твоя последен куплет.

Студените тухли сякаш зорко подслушват,
но долавят само как ние с тебе мълчим.
Защото съм те сгушил,
аз съм те сгушил в сънят, към който вече летим.