Имаше скреж по тревата и жълти отенъци от урина. Устни ми бяха напукани до кръв, а мъглата
беше замазала косата ми в бяло. Листата
пукаха под грайфера на обувките ми. Винаги ме вдъхновяваш когато те чета. След това излизам на разходка и
попивам въздух и роса по миглите. И мога да вървя без поскока и дори без път.
Без да срещам хора. Моля те не се сърди
когато мастурбирам или падам от колелото. Не се сърди за моменти, в които избрах да бъда сам, защото тогава те почувствах
най – силно до мен. Не превръщай
самотата ми в табу. Така ми се иска да
те прегърна и всички снежинки по лицето ти да станат сълзи от радост.
Защо сме преходни, когато имам чувствто, че ще те обичам вечно?
No comments:
Post a Comment