Фалшива преходност

Имаше скреж по тревата и жълти отенъци от урина. Устни ми бяха напукани до кръв, а мъглата беше замазала косата ми в бяло. Листата пукаха под грайфера на обувките ми. Винаги ме вдъхновяваш когато те чета. След това излизам на разходка и попивам въздух и роса по миглите. И мога да вървя без поскока и дори без път. Без да срещам хора. Моля те не се сърди когато мастурбирам или падам от колелото. Не се сърди за моменти, в които избрах да бъда сам, защото тогава те почувствах най – силно до мен. Не превръщай самотата ми в табу. Така ми се иска да те прегърна и всички снежинки по лицето ти да станат сълзи от радост. Защо сме преходни, когато имам чувствто, че ще те обичам вечно?  

Моята въшлива детска любов

Тази несъвършена история се случи в едно от онези лета, в които рискувахме живота си, катерейки се по дърветата да берем череши.  Крадяхме ги, защото ги обичахме. Нали си спомняте онези много тъмно червените, на които сокът им се запаметяваше по блузите ни. Макар да отнасяхме по някой пердах на следващия ден се връщахме пак. Бях влюбен в едно момиче. Живееше до нас. Намирахме бездомни кучета и ги разхождахме. Даже един ден доведох едно вкъщи. Баба ми нищо не каза. Някак си не и пукаше с какви неща се занимавам тогава. Но аз искам да ви разкажа за първата ми истинска споделена любов.  Да, и тя ме харесваше. Даже сега още си спомням ударите на сърцето си когато бях близо до нея. Ръката ми се потеше в нейната. Ходихме за риба на блатото до нас, а въдиците ни бяха направени от клоните на  бубонка и канап. След време разбрах, че споделена ми любов е хванала въшки. Почувствах се странно, но продължих да я целувам по косата, защото я обичах.  Нито въшките нито комарите,  ни пречахме да сме щастливи само миг. Имаше водни кончета.  После тя изчезна. Или аз спрях да я обичам.  А баба ми изгони кучето.                                                  

Подсъзнателна заблуда.

Вчера баба ми подари най – старата ни кокошка. Каза, че не ставала вече за ядене пък и петелът само нея гонил.  Прекарах поредната си нощ сам на голямото легло. Бях малко тъжен. Беше ми студено и спах с чорапите. Сам ли си втълпявам, че ми липсваш? Че ми липсва косата ти, която ме гъделичкаше в лицето докато те прегръщах. През нощта оставах отвит, защото беше взела цялата завивка при теб. Нищо, че голяма част от нея се влачеше на пода. Обичах да целувам цялото ти лице на сутринта.  А тази сутрин се събудих сам, кучето ми искаше да излиза да пикае. Аз също.  Цялата ми вътрешност се беше вторачила в ноемврийския дъжд навън. Бях малко тъжен.  На масата стояха стария ми лаптоп, учебник отворен на последната страница и ламинирания ми сметкоплан.