Директно

Усещаш ли всеобщият траур? Който те боде в очите, но не плачеш защото е изкуствен. Винаги съм смятал и твърдо съм зад позицията, че трагедията и щастието ги изживяваме вътрешно  в себе си, a не ги афишираме.  Защото на никой не му пука дали страдаш или си щастлив. На никой не му пука дали имаш голямо семейство или пък си най – големия самотник.  Живееш докъдето стигнеш и това е. И вместо да си навел тая глава към хуя или вагината си, вземи я дигни малко от там и се усмихни.  Докато си се вторачил в собственият си интерес, никога няма да го задоволиш, а всеки ден  ще се смаляваш по – малко и накрая ще изчезнеш. В общия случай стигаме до там, как да си изкарваме прехраната и спираме. Никой не ни учи как да бъдем велики.  Гледам ви как прекарвате цялото си време в стремежа си да бъдете външно красиви, даже понякога и това не правите, не ви се получава.  Да, ама красотата е най – преходното качество и като остарееш и си тъп и ти става още по тъпо. Фантазията и въображението ви стигат до там да си представите топче. И като историята за Нарцис, огледаш се в реката колко си красив и без да искаш падаш в нея и се давиш.
Абе живейте както намерите за добре, колекционирайте ако искате и лайна от хлебарки и после издигайте на пиедестал собственото си величие и лудост. Ама никога, никога не забравяйте да бъдете добри хора.