Подреждането на красиви поетични думи не ми е никак поетично.
Разпръскването на кух и безпочвен оптимизъм не е обективно, а заблуждаващо. Има надежда, но тя не е дълбоко скрита в обикновеният ти оргазъм или вечерният ти чай. Не е красиво написана на листче. Тя е в психологическото и болезнено търсене на автентичността срещу една система, която иска да си посредствен. Система, която иска да се състоиш единствено през консумирането и възпроизвеждането.
Растеж заради самият растеж е логиката на раковата клетка, беше казал Едуард Абей.
No comments:
Post a Comment