като случаен минувач
който минава много близо
до теб
забързвам въздуха ти
и ти опитваш да запазиш
това разместване за по – дълго
но после идва друг
и той прави същото
и докато вървиш
различни въздишки
се разхождат във всички
посоки
объркват се и се губят
като случаен минувач
ме запомняш и забравяш
като фон
като нещо малко, което се движи
отстрани
нещо незначително дори
не се докосваме никога
само твоето и моето издишани
купчета въглероден двуокис
тръгват някъде нагоре
заедно.
No comments:
Post a Comment