Всичко се върти

Всичко се върти
като халюцинации
търсещи пoкой,
в последният подслон
на съзнанието
оставам буден.

Ще ме обичаш ли кървящ,
ранен от истини,
пълзящ небосклон?

Как се създава стихотворение

Муза.
Сравнение.
Цвят.
Метафора.
Число.
Хипербола.
Болка.
Очи.

Ти
като неочаквана изненада
в зелено.
Пролетна еуфория.
Хиляда
отекващи докосвания
разделящи
видимото от невидимото.

Ако наистина сме мъртви частици

Ако наистина сме мъртви частици
от звезди избухнали някога.
Защо ни боли?
И защо е толкова тягостно
в моменти на физическа болка
и емоции яростни?

Ако наистина тези рани зарастват,
магически лекува ги времето.
Защо после нови порастват
и мигновено връща се бремето
на трудният път
по който поели сме?

Ако наистина сме човеци вълшебни,
бродещи с мисия тежка.
Защо е безцелно
след поредната грешка?
Навярно изпускаме,
навярно липсва ни нещо?

кацаща птица

Звукът от последният размах
на кацаща птица
прозвучава като пропукване
на това, което успях да утеша
когато дните се забързват
а нощите забавят.
Едно неукротимо темпо, което
като аритмия препуска
и се чувствам изпотен от
чужди емоции.
Социално отдалечаване е това
което запълва и обагря хоризонта
на всичките ми сетива.
Облекчен съм, че птицата полита
отново.

вечна пролет

напъпилият смях
по лицето ти
е новият люляк
който няма да увехне
а ще разцъфти в лилаво
оцветявайки горите самота
в сърцето ми.