Звукът от последният
размах
на кацаща птица
прозвучава като пропукване
на това, което успях да утеша
когато дните се забързват
а нощите забавят.
Едно неукротимо темпо, което
като аритмия препуска
и се чувствам изпотен от
чужди емоции.
Социално отдалечаване е това
което запълва и обагря хоризонта
на всичките ми сетива.
Облекчен съм, че птицата полита
отново.
No comments:
Post a Comment