Ако нещо не ме беше цапардосало по главата,
може би нямаше да виждам извивките ти
като толкова съвършени очертания
внасящи ред в ежедневният ми дисбаланс.
О, тленно същество възхвалявам те,
защото съм програмиран да ти се възхищавам,
да страдам, да умирам за теб.
Моля те, не се отегчавай от тези бръщолевения
на поредната ми поетична конвулсия.
Не се отегчавай, от тази привидна нежност,
която показвам пред теб.
Има невъзможност между нас, една крайност
от тела, а ти търсиш духовното продължение
на себе си, но аз съм твърде малък, твърде незначителен.
No comments:
Post a Comment