По ръба на малката нощ

По ръба на малката нощ
нещо се стича и капе в умът ми.
Настръхва животното в мен,
копнея плътта ти.

Ярко е, дивостта се разтиля наокло.
В ушите пулсира тембър на здрач.
Има нещо лъжливо, самотно
да си бог и палач.

Този спомен ще оцелее,
ще се рее гордо сред другите.
И ще намеря тогава нещо
цъфтящо във теб и теменужено.