Над водата само сняг,
а над думите страхът ми.
Над клоните врабчета спят,
завоите тесни и безпътни.
забравена, но винаги чаровна.
С качулка с копчета в бордо,
за всяко тяло е удобна.
Но преди това живеем
опростено, празнично, щастливо.
Така умеем, така умеем
да се изправим и да си отидем.
No comments:
Post a Comment