Нещо съвсем малко

Несъвършена си като пирамидата на Маслоу.  И всеки милиметър от теб ми прилича на кръв от медуза. Капеш върху бялото на очите ми и връщаш сълзите  там където бяха. 
Само тази вечер и следващата докато всичко си дойде на мястото.  Докато изядем малините на двора. Докато те изпращам до вас и се връщаш. Само толкова. Само една клетка от теб.