Заклещи ми се буквално във мозъка
и от там явно няма излизане.
Разпиля ме навсякъде толкова,
че едва ли имам събиране.
Ти си ми константа за всичко.
Отправна точка и финал.
Моето учестено дишане.
Доказателство, че съм живял.
Дори да не се случиш повече,
оставам си някак щастлив.
Толкова рядко срещана обич
с която доживотно препих.
Истина облечена в красиви думи... За това си мисля, когато те чета :)
ReplyDeleteБлагодаря ти за милите думи, Джейн! И честита нова година! :)
ReplyDelete