Трябваше да ви разкажа една история за дебелите десет
врабчета, които гледах през прозореца една сутрин. Трябваше да ви напиша нещо като стихотворение
след което със сигурност щеше да ми е
тъжно. Искаше ми се да ви напиша нещо и за всичките хора, случки, събития, книги,
медии, които ни учат как да живеем. Имах и история за една жена, която живее в разделите си. Със сигурност всичките тези неща ще ви ги
напиша един ден, но точно сега усещам, че имам един тон сълзи в гърдите си, а
не мога да ги изплача. Ако тръгна да го
правя, ще ми отнеме вероятно цял живот. Ако започна да пия вероятно ще стана
алкохолик. Ако пък ям ще стана
прекалено дебел. Ако вървя по ръба е
възможно да се порежа. Единственият вариант е да ги превърна в сълзи от радост, щастие или пък силен адреналин и всеки ден да
изплаквам по няколко.
No comments:
Post a Comment