Понякога виждам как в очите ми плават пиратски кораби и цялото море е кърваво червено.
Имам усещането, че всичко е объркано. Цялата тази система е програмирана грешно. Отвсякъде летят лайна и цветя едновременно и за да хванеш цветята, си вече целия кафяв. Пълно е с откачени художници, които рисуват измислени светове, напоени с вътрешности и останки от тела и се опитват да ни вкарат в картините си. Съвременният ад е вече на земята много близо до хората, навсякъде около тях. В огромните магазини, които крещят в очите ни и ни жилят дълбоко във вените, убеждавайки ни, че имаме нужда от тях. В роботизираните призраци, с които се разминаваме, носещи хубави дрехи, нямащи очи и сензори за нищо. Имат само полови органи, които използват всеки ден и междувременно повръщат алкохол и наркотици. И в същото време тези призраци заемат отново някакви измислени постове, от които започват да ни учат как да живеем и какво означава щастие. Избождат ни очите и ни уголемяват пенисите и циците, карайки ни да купуваме тяхната стока, да използваме техните услуги, да ядем тяхната храна, да правим секс с тях. Дори не можем да плачем и да се смеем истински, защото вече не чувстваме нищо, защото ритаме и стъпваме върху хората. Прогресивно раждаме и се убиваме взаимно. Вече не знаем в какво и на кого да вярваме и се страхуваме, че тази бялата светлина в края би могла да бъде поредния призрак.
No comments:
Post a Comment