неопределено

тънката линия на минутите
на едно ежедневие, което се
се разпада в мен.
и всяко потракване на шумната улица
е самотата когато съм с хората.
Не обичам, да си мисля за теб
и ехото на мълчанието ти
да се разхожда навсякъде наоколо.
Защото ми липсваш преходно
в новото утро и днес.
А уж имаше значение...
в многоточието
в срещите
в разговорите
в тълпите от хора
да те обожавам в промеждутъка
на вечерта когато си тръгваш.