задушвам се от шумът на безразличието
когато трябва да съм силен
и всяка самота стои в ъглите на стаята.
не мога да понасям, че те има, а те
нямам.
излизам и влизам през вратата на нищото
и се залепям за клишето на деня,
без остатъци от себе си.
задушвам се от желанието да оплета
линиите и гънките на перверзията си
с твоята. да свършим заедно, да сме остров
с различна типове почва.
обичам колената ти и си мечтая за теб всеки ден.
No comments:
Post a Comment