Червилото ти с парфюма
по вратът ми става
хомогенна смес.
Преди сублимният момент,
във въздуха избухва
експлозия от
нажежени клетки.
Плътта се разтваря за новото,
и вече всяко вдишване е
космос, който не се
нуждае от звезди.
Безкрая става край
от тела.
No comments:
Post a Comment