За поезията

поезията ми е повърхностна като
коричката на току що зараснала

раничка на коляното.
тя не изследва нищо по – дълбоко
от това.
тя се спуска по голо тяло, мокри си
косата в морето, или пък сяда някъде
на тихо и мълчи.
привидно емоционална е,
но равнодушието е винаги вътре
във нея
присмивайки се на всичко.