Не е дом, просто е път

Влажен полъх
се спира в лицето ми
носещ свобода,
но и болка.
Дълбоко небе
и високо море.
Май обърнато е всичко наопаки.

Вървя безметежно напред,
но угрижен.
Мокрият пясък застава
във стъпките.
Бавно премигвам.
Бавно се движа.
като току що възкръснал от мъртвите.

Чуват се писъци -
нов живот или смърт.
Светлината и мрака
са си ужасно познати.
Не е дом
просто е път,
който много отдавна съм чакал.