През отвореното око на нощта
се промъквам
със вцепенено тяло,
но буден ум.
Постилам си одеяло,
лягам,
а полезрението ми се пълни
с рамазани големи и малки звезди.
От крилата на пеперуди
се сипе шарен прашец,
червеи се гърчат
подавайки се от прясна буца пръст.
Земята под мен вибрира
с пресипнали тонове.
Аз премигвам, нощта премигва,
но този път живях.
No comments:
Post a Comment