Носталгия нахълтва

Носталгия нахълтва
забързана от клоните на близките дървета.
Поета оголен се натъжава
записвайки няколко куплета.

Гласовете на пресипнали птици
озвучават небето.
Но след тях става тихо
сякаш времето е вече изтекло.

Напъпили ириси
се влюбват мигновено в лъкатушещ мрак.
А през деня остават само сенките
преплетени във тайнствен знак.