Кораб пълен със самотници

Приемат се самотници на борда
на кораб, който ще потегля.
Влизат последните самотни хора,
и всички тръгват към уречената бездна.

Към нищото, но към началото на края.
Там където болката ще бъде дефицит.
Където не ще е нужно никой да питае,
но въпреки това всеки ще бъде сит.

Полюшват се тъжните самотници,
вълни поклащат сълзите им в очите.
Минават дните, минават нощите,
но спасителят все още скрит е.

Много дълъг този път ще бъде.
Не ще изтрият душевната чернилка.
И тази проклетия ще се превърне
в най – горчивата семка от костилка.

Но ето, че капитанът се усмихва.
Не ги е излъгал за бленуваното изкупление.
Всички пътници напускат кораба притихнали
в триумфа на собственото си падение.