Безкрайно завръщане

Между плявата
ще намериш моите граници
неправилно начертани.

Не спазвай забраните!

Вгледай се в заника,
а аз в очертанията твои

ще загубя за път пореден
този живот
изчерпващ се
ресурс,
неспасяема енергия.

Не спазвай забраните!

Момиче тичащо,
преливащо
и светещо.

Иска ни се
и ще съберем
нашите планети.

Ще светим
и не ще се забравим.

Не спазвай забраните!

И въпреки раните,
захласвай се
по моето завръщане

безкрайно завръщане
към теб.

ефоризъм 9

Никога не се почувствах жив,
за да помисля за самоубийство.

Хайку 1

Тишината
чупи прозорци
от които не може да скачаме.

Не бързай

Не бързай,
нека изчакаме
да се измие здрача.

Не личи, че плакахме много
и може би пак ще плачем.

Но,ти не бързай
наслаждавам се на
емоционалността ти.

На елегантният вятър
в косата ти.

Не бързай, мила
не се вторачвай
в първичните ни пориви.

Аз съм този,
който не напускаш
и в старостта ми намираш
нещо ново.

Аз знам, че не си забравила

Аз знам, че не си забравила
след всичката болка
която минава през теб
да скатаеш възможната радост.
Не си забравила по човешки
усмивката, когато стъпваш
боса в някоя река и водата
минава през пръстите ти.
Ти си все така сетивна, усещаща
това пътешествие
като цветовете на глухарчето
литнали от полъх на вятър.
Ти си тази бледа и чиста мисъл
на съвършенството,
което ще постигнем,
когато няма да сме вече
примитивни,
блуждаещи
и недоумяващи
същества, които се разпадат с времето.

Трябваше онази вечер

Трябваше онази вечер
да се върна при момичето,
което разхвърля ми листите,
още не бях обмислил
написаното.

Каква жалка картинка,
задавих се с бирата,
задавих се с виното,
момента отмина.

Но вие не правете така
отиде целунете
прегърнете
момичето.

Може би това е последното нещо,
което осмисля ви,
което обичате.

Тишината усилва усещането за самота.

Тишината усилва усещането за самота.
За това се гмурваш в думите на другите,
макар и безсмислени те разсейват
тревожните мисли.

Шумотевица е нужна,
тя е като вход на лабиринт за бягство
от безсилието
да се справиш сам.
Най – големият кошмар би бил
да си последният останал жив човек на земята
без да има никой да потвърди,
че си тук,
че те има.

В една говорилня от еднакви гласове

В една говорилня от еднакви гласове
не е неуместно да помълчиш.
В обраслото с бурени поле
виждаш в далечината нещо цъфти.
Като тежка присъда,
стрелката отмерва живота.
Звучни шамари удря ни времето,
понякога пренаселени или пък самотни
чуваме още кръвта ни пулсира по вените.

Пристъпвам в паузите на клепките ти

Пристъпвам в паузите на клепките ти,
знаейки, че нямам достатъчно рецептори
да изживея пълноценно този момент
на разпадане, сливане и благодат.
Мяркам се за малко без да съм омърлушен
мяркам се за малко за те сгуша
а тръгвайки продължавам да слушам
как туптиш.