Аз знам, че не си
забравила
след всичката болка
която минава през теб
да скатаеш възможната радост.
Не си забравила по човешки
усмивката, когато стъпваш
боса в някоя река и водата
минава през пръстите ти.
Ти си все така сетивна, усещаща
това пътешествие
като цветовете на глухарчето
литнали от полъх на вятър.
Ти си тази бледа и чиста мисъл
на съвършенството,
което ще постигнем,
когато няма да сме вече
примитивни,
блуждаещи
и недоумяващи
същества, които се разпадат с времето.
No comments:
Post a Comment