От някой от снеговете предишни
си те спомням.
как двамата дишахме
и бяхме огромни проблясъци
живот.

Бледи бяха нашите стъпки.
Наведнъж се стопихме синхронно
и наводнихме съзнанието си
с очакването да завалим отново
в различни форми.