Сякаш блед е този сняг по ръбовете.

Сякаш блед е този сняг по ръбовете.
Виждам как студеното ме закопчава
и ми казава "Хайде, време е да тръгваме",
a пък на мен не ми се заминава.

Този скреж е като болка запечатан
и вените ми са свити до полуда.
Животът ми е като онова очакване
какавидата да се превърне в пеперуда.

Завява силно и слепват се очите ми.
Пулсът ми не търси топлина.
Тази зима не си казахме "Обичам те!"
И ничий огън до смърт не запламтя.