Когато губиш контрол под краката си
пристигат поетите.
За да разяснят тъгата ти, любовта, сезоните.
Разпознаваш себе си в техните думи
и си казваш: „Ето, че не съм сам.”
Душата ти се размеква и облекчение
полазва по тялото.
Запълват се празнините, но е възможно
и да по плачеш.
Така обикновеният дъжд се превръща,
в най – красивата падаща вода.
Лятото се трансформира,
в мирис на слънчев загар до когото
обичаш да се будиш всеки ден.
А целуването става сливане
на капки роса с различна плътност.
No comments:
Post a Comment