Ревю - Джонатан Франзен, "Поправките"

За да пиша за тази книга станах един час преди алармата. Същата нощ когато я завърших не спах добре.

Джонатан Франзен в книгата си донесла му широка популярност „Поправките” изкормва провалът на едно американско семейство и ни го показва уголемен от всичките му страни. Провал, който като че ли е залепен генетично във всеки един от героите. Провал, който се случва във всяко едно отношение, физиологическо и психологическо.
Едва ли ще се влюбите в някой от персонажите. По скоро ще ги намразите, ненавиждате, съжалявате. Авторът като, че ли първо ни отвращава поетапно от всеки един член на това американско семейство и после ни кара да се чувстваме доволни от всичко това, което и се случва.

Докато я четете е възможно от страниците да ви лъхва на най различни човешки секрети  - урина, сперма, фекалии. Ще откриете също описанието на ужасно много ненужни вещи затрупали и заклещели човешкото съзнание. Ще попадате и на дълбоките и смислени прозрения на някои от героите, които на места да си призная много ми харесаха. В някой от редовете е възможно да разпознаете себе си или ваши близки и приятели. Да ви се стори, че четете за една реалност, която ви е до болка позната.

За мен е трудно да оценя тази книга, но несъмнено съм впечатлен от способностите на Джонатан Франзен като писател. Тук е може би и място да кажа, че издателството и преводачът Владимир Молев са си свършили по един прекрасен начин работата.

Не ви я препоръчвам на всяка цена, но ако искате да изпитате концентрирани чувства на омраза, отвращение, но в същото време да ви харесва начинът по който всичко това е описано, тогава да, прочетете я.