Ти говориш, аз говоря.
аз говоря, ти говориш.
Никой не слуша.
По много начини възприемаме света.
На различни честоти.
Някои хора чрез оргазми предимно.
Депресии, въздишки по миналото.
Други чрез храна, алкохол,
скучни приятели.
Давим се в инфантилните
удоволствия на капитализма
и никога не започваме да живеем.
Обвързваме се с хора,
заради илюзорната сигурност.
Още от малки сме свикнали така.
В повечето случаи пълен провал,
който идва понякога рано, а друг път
късно.
И в двата случая имаш нужда да избягаш далече.
Не се притеснявай ако сега си сам, това може би е
най – естественото ти състояние,
до следващият път,
до следващото утре.
No comments:
Post a Comment