страх

Познаваш навикът ми
да те оставям по средата
на пътя.
Когато очакваш.
Когато не очакваш.
И това, че сме животни
търсещи удоволствието
не ме оправдава
да не те обичам
тогава, когато ти ме обичаш.
Аз съм страхливец
като всички
останали.
С наведен гръб пред смъртта,
пред живота.
Всичко става
все по - объркано
и се лутаме в самите нас
докато изгубим
всичките си сили
за последната среща
и последната раздяла.