пристигащи и изчезващи

не е чудно, че се чувстваме
изгубени
отчаяни
в нашите желания,
надежди, сънища
и мечти.
когато търсим нещо което
дори не съществува,
не и в този етап
на еволюцията.
съзнанието изпреварва тялото
и се присмива на неговата
уязвимост и крайност.
сублимираме, изолираме се,
разсейваме се с каквото ни падне.
овалваме се с всичко
до самия край,
който толкова силно се надяваме
да е ново начало.