Безпокойство

Безпокоят ме очите на котките,
които развалят перфектният мрак.
Толкова много объркани погледи,
никой не се е вгледал във тях.

Безпокоя се за тишината в живота
заглушена от хиляди писъци,
просната на земята самотно
стои и се превива потисната.

Безпокоя се за наслоеният прах
изцапал до болка душите ни.
Kръвта ни вече няма цвят
и празни до дъно са дните ни..