Не мога да повярвам, че не се връщаш.

Не мога да повярвам, че не се връщаш.
Макар и унила, знаеш ще те приема.
Ще те прегръщам, до лудост ще те прегръщам,
и все нанякъде оттук ще поемем.

Ноемврийският хлад е остър и болезнен,
но ние сме свикнали на всякакви болки.
Ела си, осъзнахме, че всичко е временно,
всичко е прах от сълзи и от спомени.

Ще се сглобим взаимно, макар и несръчно.
Нали сме човеци, които грешим и повтаряме.
Ще достроим колкото можем старата къща,
в която да живеем и да остаряваме.