Нещо което не знаеш

Заклещи ми се буквално във мозъка
и от там явно няма излизане.
Разпиля ме навсякъде толкова,
че едва ли имам събиране.

Ти си ми константа за всичко.
Отправна точка и финал.
Моето учестено дишане.
Доказателство, че съм живял.

Дори да не се случиш повече,
оставам си някак щастлив.
Толкова рядко срещана обич
с която доживотно препих.

Забременея ли, мой си!

Гергана е имала точно две гаджета до този момент. Едното й се случило в гимназията през лятната ваканция на десети между единадесети клас. Другото го забърсала на една бригада в Шотландия, докато пълнели касетки с ягоди.

Разбира се, както всички знаем или се досещаме, по време на студентския живот стават и някои непредвидени сексуални преживявания, породени от алкохол или от себедоказване, че ставаме в леглото. Но тук, в тази история, тези случки няма да ги броим.

След трети курс Гергана започнала сериозно да се замисля какво ще прави с живота си. Очевидно, че от това което завършвала в университета, не чувствала голямо удовлетворение, не била нейната сила там.

С Галин, така се казвал гаджето й от студентството си, прекарвала наистина страхотно. Като изключим, че той й изневерил няколко пъти, докато бил на ,,Еразъм'' в Полша. Там се влюбил в една друга българка, с която по думите на запознати, горяла истинска страст. Гергана обаче, дали защото била широко скроен човек и отдавала тази изневеря на зодията му, била чела, че бързо се влюбват представителите на зодия Скорпион. Чувала също, че мъжете го правят просто за самия секс. Не влагали чувства. Или пък защото вече била на 25 и си мислела, че ако изпусне Галин, едва ли ще срещне по- подходящ.

В главата си си представяла себе си облечена в бяла булчинска рокля. Щастливи роднини. Голяма красива сватба с много храна и пиене.

На Галин обаче изобщо не му било до това. Той си бил събрал пари от бригадата и искал да си купува кола, някаква до 6000 лева. Бил наистина раздвоен. Чувствал се силно влюбен в девойката, която срещнал в Полша. Изобщо не му било до сватби и семеен живот в момента. Това, което Гергана постоянно вметвала в разговорите по между им.

Усещала се силната преса на роднините му, които се опитвали да му налеят акъл в главата. Как така ще зареже тригодишната връзка заради някаква си там уруспия! Според тях това било моментно увлечение, което веднага трябвало да се поправи, като силно се изтъквали положителните качества на Гергана, която наистина се грижела като писано яйце за него. Правила му закуска, изпълнявала всички негови  желания в леглото, които на моменти били доста странни, ходила и му купувала любимите му вестници. В нейните си  очи тя била жена за пример.

Галин на моменти изпушвал. Всичката тая работа с роднините и поучаванията какъв трябва да бъде, кого трябва да обича, му идвала в повече. И това, че Гергана му изпълнявала всичко, го било отегчило. Даже искал да се раздели с нея. И така и станало.

Една година по късно обаче Гергана работеше във фирма по специалността си. Беше бремена в третия месец. Галин се беше върнал при нея. Историята мълчи, какво се е случило с момичето от Полша. А на дневен ред вече беше коя банка е най – подходящата за ипотечен кредит.

Условности в късен следобед

Ако ти и аз в много късен следобед
си откъснем небе и мълчание.
Ако светулките имаха поглед
и те обичах без колебание.

Ще разкъсвам самота на парчета
чисто бели подредени във пъзел
и цялата кръв от сърцето ми
бих я наказал във ъгъла.

Ако ти и аз с дрехи омачкани
и кални пръсти от хумус

една набедена нормалност
по - страшна и от тихата лудост.

Белези

Мислех си, че може да обичам
гърбът ти с отпечатъци от мен.
Клишетата които съм издишал
върху чисто новия ни ден.

Останаха ми гънки до очите
леко навлажнени и със сол,
всъщност с форма на сълзите ми
след, които бях останал гол.

Случи се като ухапване от паяк
и още много силно ме боли.
Разбрах, че няма път накрая,
има връщане по същите следи.

Нещо съвсем малко

Несъвършена си като пирамидата на Маслоу.  И всеки милиметър от теб ми прилича на кръв от медуза. Капеш върху бялото на очите ми и връщаш сълзите  там където бяха. 
Само тази вечер и следващата докато всичко си дойде на мястото.  Докато изядем малините на двора. Докато те изпращам до вас и се връщаш. Само толкова. Само една клетка от теб. 

Почти на точното място

Намирам се точно на градус под нулата,
някъде между студено и бяло.
Имам сълза залепена за бузата,
имам край и начало.

Имам снежен човек във градината.
Имам капчуци с висулки и лед.
Tочно по средата на зимата,
по средата между с теб и без теб.

Само днес на промоция

Днес съм щурецът в косата ти,
днес ще ти лазя по шията.
ще ти оставям отпечатъци в пясъка
ще ти нарисувам океан в пустинята.

Нелегално ще целувам небето ти
ще се спускам по облак от сняг
като много снежинки в лицето ти
разтопявам се и появявам се пак.

Днес съм като шаблон за обичане.
с много любов във всички джобове

много пеперуди, надежда и вдишване
поеми дъх и напълни се догоре.

Уат абоут дъ Коледа

Докато премигвах и Коледа взе, че дойде. Разбрах го по песните, които всъщност са от миналата година и от по - миналата и от по по – миналата и от по по по – миналата и от по по по по – миналата. Като изключим Coldplay – Christmas Light, която е от миналата, но пък ме натъжава. Kоледните стихчета отново еднакви. Джани Родари – Надежда и.т.н . Разбрах го и по настроенията, емоциите, чувствата, пак са си същите.  Леко със сив отенък и елемeнти на липса. Пак ще ми е тъжно на Коледа, ще ми е мъчно за теб и за теб и за теб (вие си знате). Поне ще се напия и ще ям пълнени чушки с ориз и ушав.  Преял с подут корем и газове през вълшебната нощ.  Ще се усмихвам с надеждата да се усмихнете и вие.  Напук на Дядо Коледа, който е възможно да ни е забравил тази година ( и по по по миналата ) или пък да не ви е разбрал писмото правилно.  Чувството задължително да сме щастливи на Коледа ме натъжата затова Фък ю диар Кристмас, аз съм щастлив и през останалото време. Весели празници!

Любовна предигра през зимата

Езикът ми е гол охлюв, който иска да оставя следи  по небцето ти.

Зъбите са ми като стоножка, която стъпва по врата ти.

Слюнката ми е сок от портокал.

По гръбнака ти размазвам топка сняг.

Настръхваш отвътре.

Имам малка снежна висулка под езика ми, искаш ли да си я разтопим? 

Налудничаво, инфантилно дори глупаво и абсолютно ненужно да бъде разбрано.

Съблекалните на селския стадион отдавна никой не ги използваше. Бяха останали само празните помещения оголени до тухлите. По пода имаше картони, следи от кръв, стари порно вестници и смачкани фунийки направени от некерман. Селския ветеринар току що завършил образованието си направи първата си операция в една от стаите. Малкото му черно куче се беше разболяло от херния, поне така казваше той. В крайна сметка кучето умря. Не успя да му затвори корема или нещо такова. Всички плакахме накрая, после ритахме футбол. Беше лято пълно със светулки. Гонили сте светулки нали? Толкова са чудни и красиви премигвайки първо тук после там. Една вечер бях хванал една, която безпомощно мъждукаше в ръката ми. Вече не беше толкова магическа. Виждах и малкото черно тяло. После я хвърлих в тревата.
Под покрива на съблекалните имаше помещение, в което се криехме да пушим , да се целуваме и да играем  игри. Да се стигне до там обаче не беше лесно. Трябваше да вървим по висока стена с широчината на тухла, което беше плашещо за мен. Не се изправях, а припълзявах обикрачвайки стената. Харесвах си едно момиче. Имаше дълга руса коса, синьо зелени очи, дъх на дъвка и мирис на слънчев загар. Ходихме там да се натискаме. В тези моменти нямаше очаквания за бъдещето или планове. Лежахме на студения цимент и не говорехме.
Баба ни правеше цинагнски баници и мечки. Първото се прави с хляб, олио и шарена сол, а второто с парче хляб и сирене. Тогава нещата нямаха смисъл, но бяхме щастливи. Сега си поглеждам ръката и вече няма светулка, няма те теб, няма стадион и съблекални.
Това не е сантимент към детството или изпразнен опит за криворазбрана носталгия. Това е несполучливият ми опит да бъда пораснал в несериозния свят. За желанието ми да си отглеждам камъни и да ходя бос през лятото. Да късам тревата и да правя човечета от пластелин.  Да се пързалям с найлон през зимата. Налудничаво, инфантилно дори глупаво и абсолютно ненужно да бъде разбрано.

Любимият ми автор

Не те разбирам. Случва се често напоследък. Губя се някъде между редовете. Защо пишеш толкова абстрактно?  Беше ми любимият автор. Сега си тъжен, сега те няма в думите. Онзи ден ходих до реката и хвърлях от онези плоските камъчета. Исках да пусна и писмото си в бутилка. Не успях. Никога не събирам смелост. Сега си спомням твоите истории, които написа преди много време. Когато те харесвах, когато те разбирах. За езерото пълно с жирафи, които стигаха дъното. Къде са тези истории, Франк? Къде е малкото момиче, което се влюби в лебеда през зимата? Къде е лудата баба,която си хвърли роклята в басейна и затанцува с любимия си старец. Ами конските мухи, които се радваха на първият сняг. Виждаш ли, Франк? Усещаш ли емоционалността на думите. Защо порасна?  Ето, сега стоя до реката. Малките вълни отнасят мислите ми. А в ръката си държа бутилката с писмо и плача. Сега чета други автори, някои са прекалено обстоятелствени, безинтересни, фундаменталисти, патетични, скучни романтици, страдалци.  Липсваш ми, Франк. Сега вече нямам любим автор. Не ме болят очите вечер. Обещай ми, че няма да полудееш. Остани буден и сънувай. Усмихни се! Щастлив си нали? Сега си тръгвам. Ще си допиша писмото и утре се надявам да го хвърля в реката.

Фалшива преходност

Имаше скреж по тревата и жълти отенъци от урина. Устни ми бяха напукани до кръв, а мъглата беше замазала косата ми в бяло. Листата пукаха под грайфера на обувките ми. Винаги ме вдъхновяваш когато те чета. След това излизам на разходка и попивам въздух и роса по миглите. И мога да вървя без поскока и дори без път. Без да срещам хора. Моля те не се сърди когато мастурбирам или падам от колелото. Не се сърди за моменти, в които избрах да бъда сам, защото тогава те почувствах най – силно до мен. Не превръщай самотата ми в табу. Така ми се иска да те прегърна и всички снежинки по лицето ти да станат сълзи от радост. Защо сме преходни, когато имам чувствто, че ще те обичам вечно?  

Моята въшлива детска любов

Тази несъвършена история се случи в едно от онези лета, в които рискувахме живота си, катерейки се по дърветата да берем череши.  Крадяхме ги, защото ги обичахме. Нали си спомняте онези много тъмно червените, на които сокът им се запаметяваше по блузите ни. Макар да отнасяхме по някой пердах на следващия ден се връщахме пак. Бях влюбен в едно момиче. Живееше до нас. Намирахме бездомни кучета и ги разхождахме. Даже един ден доведох едно вкъщи. Баба ми нищо не каза. Някак си не и пукаше с какви неща се занимавам тогава. Но аз искам да ви разкажа за първата ми истинска споделена любов.  Да, и тя ме харесваше. Даже сега още си спомням ударите на сърцето си когато бях близо до нея. Ръката ми се потеше в нейната. Ходихме за риба на блатото до нас, а въдиците ни бяха направени от клоните на  бубонка и канап. След време разбрах, че споделена ми любов е хванала въшки. Почувствах се странно, но продължих да я целувам по косата, защото я обичах.  Нито въшките нито комарите,  ни пречахме да сме щастливи само миг. Имаше водни кончета.  После тя изчезна. Или аз спрях да я обичам.  А баба ми изгони кучето.                                                  

Подсъзнателна заблуда.

Вчера баба ми подари най – старата ни кокошка. Каза, че не ставала вече за ядене пък и петелът само нея гонил.  Прекарах поредната си нощ сам на голямото легло. Бях малко тъжен. Беше ми студено и спах с чорапите. Сам ли си втълпявам, че ми липсваш? Че ми липсва косата ти, която ме гъделичкаше в лицето докато те прегръщах. През нощта оставах отвит, защото беше взела цялата завивка при теб. Нищо, че голяма част от нея се влачеше на пода. Обичах да целувам цялото ти лице на сутринта.  А тази сутрин се събудих сам, кучето ми искаше да излиза да пикае. Аз също.  Цялата ми вътрешност се беше вторачила в ноемврийския дъжд навън. Бях малко тъжен.  На масата стояха стария ми лаптоп, учебник отворен на последната страница и ламинирания ми сметкоплан.

"...nothing left to do when you've got to go on waiting for the miracle to come..."

Никога не съм се губил в слюнката на нашата целувка. Тя е като пътя на вълната на връщане след пълнолуние. А те май никога не се губят.  За пореден път потръпнах от език до пети, докато есента ми се превърна в токов удар. Листата замирисаха на изгоряло какао. Стрелката за секундите се обърка докато се държим за ръце.  И не чакахме чудеса. (Link)   И не чакахме любов. А само следващото пълнолуние.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Сънотворният мак (Papaver somniferum)

И точно там в многоточието видя една любов, която не се случи. Приличаща на мак, преобладаващо аленочервена. И точно като мак, може да те преспи, да те накара да сънуваш.  Събуждането ще е лепкаво, много лепкаво. Едва ще си отвориш очите. Ще ти се иска да заспиш отново и отново. Алкaлоидният млечен сок ще се стече върху тишината ти, и след това ти вече няма да си себе си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Камионотрошене

Сърцето ми се търкулна под гумите на един голям камион,  който го караше  ти. От шията ти се спускаха две тънки струи, червена и жълта с аромат на екзоточни плодове. Сокът  беше студен и привличащ. Гумата вече беше размазала сърцето ми. И понеже постъпи първично, и не скочи на спирачките лявото предсърдие и полулунните ми клапи останаха в грайферите на гумата. Дори и без тях  се качих в каросерията и постъпих като теб (първично).Червената линия си я татуирах на езика а жълтата я изтрих с ръка.

Рози или оргазъм

Преди бях романтичен. Сега вече не съм. Цигарите и оргазмът бяха по важни за теб. Но си права. И аз бих избрал удоволствия, които разбирам.  Не че не ме обичаш, напротив. Просто го правиш и с други. Оставаш никотина в чершафите. Бях романтичен, казвам ви. Късах рози, писах стихотворения, гледах към небето и си мислех за теб.  Сега е различно, не сме заедно. И съм на кръстопът – рози или оргазъм? Или оргазъм в рози? Дайте ми съвет.

В търсене на смисъла

В търсене на смисъла отгърнах поредната страница на книгата си докато чичо Мишо казваше на жена си да му направи салата.  Този чичо Мишо много млад се зароби с жена. Даже тройка не беше правил, и на проститутка не беше ходил. Сега всяка вечер след работа си хвърля мръсната риза на пода, събува си чорапите, яде салата и от време на време прави секс с жена си. В търсене на смисъла и на щастието. Щастието се крие в смисъла или обратното? Много ме беше страх да не стана като чичо Мишо. Не ми е самоцел, но искам да те открия, ама не да ми правиш салата или да ми переш мръсните дрехи. За това ще си наема готвачка и чистачка. Искам да те открия за да пием заедно вино и да си говорим за поезия, докато залеза се отразява оранжево в очите ти. Искам да те открия за да си разказваме приказки и да правим любов на върха на планината. Искам да те открия в търсене на смисъла и когато завали да облизвам капките от лицето ти, а ти да се усмихваш. 

Пречистване

Повръщал съм над хиляда (1000) пъти. Пречистваш се после можеш да дишаш.  Един път тъкмо щях да чукам една мацка и то взе, че ми се доповръща. Препил ли бях, тя ли беше  зле. Не си спомням.  Така е, човек не знае кога точно ще му се доповръща.  Така е и в любовта. Понякога  ти се повдига, ама не знаеш от радост ли е, от преяждане или си прекалено пиян.  Ама ви казах пречистваш се, изпразваш се вътрешно и после можеш да пълниш пак. Каквото си изберете любов, уйски или пържени картофи.  Накрая умираш от едно от трите, може и от всичките заедно.

Еклектичният

Той гледа порно. Обича да пие вино, чете Буковски. Обича разходките в природата, но и често си остава вкъщи. Има много приятели, но малко истински. Обича да прави секс с много жени, но понякога ги мрази. Той се облича в хубави дрехи,  после ги изхвърля на боклука за бедните. Обича да философства, интересува се от епистемология, но е повръщал много пъти в леглото си. После приятелите му се изчукаха там. Той често е щастлив, но и често нещастен. Обича да яде зелени джанки със сол, обожава и ягоди. Той не е това, което си мислите, той дори не е това, което очаквате. Той ще се всели във вас, ще ви накара да го обожовате а може би после ще си тръгне.  Очите ви ще го търсят дълго. Ще чакате. Ще искате.  Но само индиговото петно, което той остави в душата ви, то ще бъде истинско.